Третият мандат и три основни въпроса преди изборите

"Експертно правителство" с третия мандат? Подобни версии са опит предсрочните избори да се изместят след Великден. Преди вота има за решаване три основни въпроса. От Емилия Милчева.

Всеки е свободен да сънува сънища - дори за "експертно правителство" с третия мандат в държава, в която стотици хиляди граждани излязоха на протести за промяна. Но българската политика далеч не е магическа реалност, в която свръхестественото се приема за нормално. По-скоро подобни версии са пробен балон и опит да се изместят предсрочните избори след Великден (12 април).

За председателя на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев реалната дата е 29 март, "защото след това е пролетната ваканция на училищата, а след това е Великден".

Третият мандат - като първите два

Засега вотът за 52-ри парламент се очертава в края на март, но само ако започващата днес рулетка с мандатите приключи до края на януари. Първата политическа сила - ГЕРБ-СДС,на която президентът връчи първия проучвателен мандат, го върна веднага. ПП-ДБ, които ще получат втория мандат, декларираха, че ще сторят същото. За третата, която Румен Радев сам избира, вече се спекулира, че е възможно да състави правителство.

Споменаването на подобна хипотеза ведно с БСП е равно на минус 0. Социалистическата партия се раздира от противоречия, предстои конгрес за смяна на лидера и колкото и настоящият - Атанас Зафиров, да иска да услужи на Делян Пеевски, ще е вицово. А и някак не се връзва президентът за пореден път да избере партията, залюляла го за първия му мандат, тъй като е участник в управление, подало оставка след протести. Но лидерът на БСП има интерес преговорите да се поразтегнат във времето, тъй като конгресът на социалистите е на 7-8 февруари и колкото по-дълго останат на постовете си кадрите, назначени през едногодишното управление, изгледите да си осигури преизбиране поне не намаляват.

Конкуренция за третия мандат едва ли ще е "Има такъв народ" (ИТН ) - също част от все още управляващите и нееднократно засвидетелствала чест и почитания на президента. От партията на Слави Трифонов вече заявиха на консултациите при президента, че "не е разумно да се търси ново преконфигуриране" в този парламент.

ДПС 1 и 2 не са в сметката. Опозиционните МЕЧ и "Величие" нямат особена тежест, а за "Възраждане " това Народно събрание е "политически мъртво" и избори през март са възможни.

Избори през март или април?

В Конституцията не е заложен срок, в който държавният глава връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство нито на първата, нито на втората политическа сила. Но има 7-дневен срок, в който да върнат мандата, и още седмица, в която президентът да избере кой да получи третия. А този трети няма ограничителен период за консултациите.

Това не означава, че може дълго да се разтакава. Достатъчно е обаче преговорите да се проточат, за да се провалят очаквано в началото на февруари. Тогава вотът ще е през април, тъй като изборите се насрочват до два месеца след приключването на процедурата с мандатите.

Първата неделя през април се пада на Цветница (5 април), а следващата е Великден (12 април) - все дати, на които не е удачно да се гласува.

Отлагането на изборите във времето е удобно за статуквото, за да се прегрупира, но също и нож с две остриета. Онези, срещу които бяха протестите, имат време да преговарят, да подготвят компромиси или да окажат влияние върху резултатите. (Също и да раздадат колкото се може повече милиони чрез Инвестиционната програма на общините, плащанията за която продължават със специално решение на правителството). Колкото по-дълго се разтяга времето до вота, толкова по-малко внимание ще се обръща на структурните проблеми на завладяната държава, заради които гражданите излязоха на улиците. Злободневието ще измества фокуса.

Но общественото недоволство може да избухне отново, ако управляващите не променят Изборния кодекс в полза на машинното гласуване, сведено сега до принтиране на разписки. "Без 100 хиляди на площада, 100% машинен вот трудно ще бъде въведен", каза съпредседателят на "Да, България", (част от "Демократична България ") Ивайло Мирчев. Идеята за изцяло машинно гласуване до момента е подкрепена единствено от "Възраждане", откъдето настояват и за нов състав на ЦИК с аргумента, че са пета година в парламента, а нямат представителство в комисията.

Управляващото мнозинство не приема тези идеи. ГЕРБ , както и ИТН не желаят да променят изборните правила преди вота. Да не са се сетили в последния момент, а да са го предложили по-рано, коментира депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.

В условията на подадена от правителството оставка нови протести трудно биха принудили парламентът да промени изборните правила. Така че изходът е във високата избирателна активност, която да размие купения и контролиран вот. Според последното изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" тя ще е по-висока с около 10% - очаква се до урните да отидат до половин милион избиратели. На последния вот през октомври 2024 гласуваха 2 570 629 души.

Кой да е служебен премиер

След промените в Изборния кодекс и датата за избори, фигурата на служебния премиер е третият ключов въпрос заради организацията на изборите - и в зависимост от това кой ще е министър на вътрешните работи.

В публичното пространство се въртят две имена - на подуправителя Андрей Гюров , единствения представител на ПП-ДБ в "домовата книга", в която всички останали са селекция на Борисов-Пеевски, и на шефа на Сметната палата Димитър Главчев , с опит като служебен премиер. Гюров очаква развръзката по делото, което заведе срещу БНБ, отстранила го от длъжността. Причина за това стана решение на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), че е в несъвместимост, тъй като не е излязъл от ООД след избора си за подуправител и не е поискал разрешение от БНБ да членува в управата на две сдружения.

Върховният административен съд (ВАС) замрази делото и се обърна към Съда на ЕС. След като европейските магистрати се произнесат, делото във ВАС ще продължи. Но въпреки тези съдебни перипетии, Гюров все пак е един от тримата подуправители на БНБ, тъй като е в неплатен отпуск от юни 2024 и следователно може да бъде избиран за служебен министър-председател.

Впрочем, изборът на служебен премиер също може да забави допълнително насрочването на изборите. Гласно изразените опасения, че е възможно никой от предвидените в "домовата книга" глави на институции и регулатори да не се съгласи, не са случайни.

Но мнозинството най-добре да внимава с игрите за печелене на време, защото търпението на гражданите отново може да изкипи - и резултатът няма да му хареса.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.